[:bg]Александър Владигеров е син на проф. Панчо Владигеров. Завършва БДК (дн. ДМА “Проф. П. Владигеров”) през 1956 г., където учи дирижиране при проф. Вл. Симеонов и пиано и композиция при своя баща. Специализира две години при Н. Рахлин ­– главен диригент на Киевската филхармония. От 1958 г. работи като диригент на Плевенската, Пловдивската и Русенската филхармонии, Диригент на СО на БНР (от 1969 г. до смъртта си). Като диригент е гостувал в редица страни на Европа, Япония и Куба. Осъществил е многобройни изпълнения и записи на грамофонни плочи на всички сценични и симфонични произведения на П. Владигеров. Александър Владигеров е автор на три мюзикъла за деца, добили широка популярност и многократно поставяни; произведения за симфоничен оркестър; камерни пиеси и песни. За свои клавирни творби е получавал награди от международни композиционни конкурси във Варшава и Москва (1955 г.), Болцано (Италия, 1957 г.). Сред композициите му са: Червената шапчица (вокално-симфонична приказка), (1969); Веселите градски музиканти (1971); Вълкът и седемте козлета (1973); Рондо-концертанте за цигулка и оркестър (1955 г.); Румънски танц (1960 г.); 8 пиеси за ансамбъл от духови инструменти (1970 г.); Романтична поема за виолончело и пиано (1953 г.); Вариации Дилмано, Дилберо (1954 г.); Токата (1955 г.)

От баща си той беше наследил всичко – и външната прилика в лицето и израза (беше „взел“ нещо и от майка си), във фигурата, телодвиженията и походката, сходството в характера, нрава и темперамента, чувството за хумор. И най-вече музиката с главна буква, тя бе неговото съдбовно предопределение, обременило го по наследство с гените на един голям, велик български композитор. Откакто се бе появил на белия свят до края на житейския му път тя беше неговата естествена среда. Рождението му е било ознаменувано с един шедьовър – клавирните миниатюри Шумен, посветени нему и наречени на града, където са заченати и бащата и синът.

Това са думи от биографа на Панчо Владигеров – Евгений Павлов, отнасящи се до Ал. Владигеров. Но нима същото това предопределение не тегне и върху третото музикантско поколение Владигерови? И дали тази „тегоба“ не е по-скоро един щастлив благослов, едно удивително наследство на щедра музикална природа? Необузданите и неочаквани игри на пръстите и на въображението, остроумието, кипящата в танц кръв, меката меланхолия, ненаситността към музициране… не се ли повтарят нещата? Макар и никога съвсем същите…

„Когато се стабилизира в диригентското изкуство, композиторският му нагон отново блесна и за няколко години той добави още един „блок“ в творчеството си. Написа три прекрасни произведения за деца – симфоничната приказка Червената шапчица (1968) по либрето на Иван Теофилов и два комични мюзикъла – Веселите музиканти и Вълкът и седемте козлета. Нямаха нищо общо тези творби с музиката на баща му (още след първата той му каза: „Това вече не прилича на мен, но пак е хубаво!“). Намерил бе своя композиторски натюрел, своя оригинален стил и успехът не закъсня да го споходи. Този успех се дължеше на верните и находчиви мелодически характеристики на персонажите и сценичните ситуации, на бликащата жизнерадост и заразителен хумор на музиката с модерен джазов привкус. Двата негови мюзикъла бяха поставени в Младежкия театър в София и още 15-тина театри из страната, имаха стотици представления. Младежкият театър ги игра на свои гастроли в Москва и Ленинград, Нюрнберг, Атина, няколко сръбски града, където бяха предавани и по телевизията, поставяни бяха и в други страни. Веселите музиканти бе поставен и в Бремен. А токийският театър Хикосен в началото на 80-те игра своята постановка на този мюзикъл над 250 пъти в столицата и в още 59 града, за да го видят и чуят над 500 000 японски деца.“ (Евг. Павлов-Клостерман)

Любомир Денев-младши: Мюзикълът е по приказката на Братя Грим „Бременските музиканти”. Акцентът в партитурата е върху комичното. Има цитати от познати произведения, преплетени с много хумор в различните партии… музиката е уникална, наистина! Прекрасният текст в мерена реч е на Димитър Димитров. Когато подбирах солистите, търсех не само красиви тембри, но и артистични и забавни личности. Мисля, че имаме голям късмет с тях. Благодарен съм на Величка Чобанова-Владигерова – съпругата на композитора, която осигури нотния материал. Аз самият като дете съм гледал постановката на Андрей Аврамов в „Младежки театър”. Това остави много траен отпечатък в съзнанието ми. Надявам се и ние да впечатлим публиката по същия начин.

Александър и Константин Владигерови са родени в семейството на изтъкнатия композитор и диригент Александър Владигеров и актрисата Величка Чобанова. Първите си стъпки в музиката правят заедно със сестра си Екатерина под ръководството на баща си и въздействието на артистичния дух на семейство Владигерови. Повече от десет години живеят и работят във Виена, като всеки следва собствен път на професионално развитие. Изявяват се често съвместно заради огромната радост на всеки от тях да музицират заедно. Проектите им имат за цел да представят музикалните традиции на фамилията Владигерови и нейното развитие в продължение на три поколения. Наред с класическите творби на техния дядо проф. Панчо Владигеров (1899 – 1978), в програмите им са включени негови произведения от берлинския му период, считани за едни от първите джазови произведения в българската музика. Музикантите използват оригинални аранжименти или транскрипции на баща си Александър Владигеров. Изнасят концерти във Виена, Будапеща, Рим, Прага, Берлин и Лондон.

Александър Владигеров-син е роден на 17 август 1978 г. в София. Свири от 9-годишна възраст на тромпет. Записва джаз отдела на НМА „Проф. Панчо Владигеров“ – София, със специалност „Тромпет“. В периода 1999-2004 г. следва във Виенската музикална консерватория „Джаз тромпет“ при проф. Р. Полицър и М. Холцхакер. Завършва следдипломна квалификация при проф. Джерърд Присънсър в Кралската музикална академия – Лондон. През 2002 г. печели Първа награда на конкурса „Фиделио“ със собственото си джаз трио „Владигеров“, а през 2003 г. Първа награда от конкурса „Фиделио“ със своя брат Константин Владигеров като част от джаз дуото„Владигерови“. От 2002 г. работи в Бургтеатър като музикант и композитор.[:]