История
Зала “България” е построена по идея на Чиновническото кооперативно спестовно застрахователно дружество “България” като част от цялостен архитектурен комплекс, включващ хотел, ресторант и концертна зала. За комплекса, който е в съседство с Двореца на бул. “Цар Освободител”, през 1931 година се обявява конкурс за застрояване на парцела.
Спечелилите конкурса арх. Станчо Белковски и Иван Данчов изработват окончателните планове и поемат изпълнението. Строежът започва през пролетта на 1935 година и първата построена част са именно сградите от страната на ул. “Г. Бенковски”, в това число и Зала “България”.
Комплексът е завършен през есента на 1937 година и откриването му се отбелязва с концерт на 9 октомври на Академичния симфоничен оркестър (днес “Софийска филхармония”) с диригент Цанко Цанков и солисти – френският органист Жозеф Боне, пианистите Димитър Ненов и Люба Енчева, изпълнили Концерта за две пиана от Йохан Себастиан Бах и Панчо Владигеров, изпълнил премиерно своя Трети клавирен концерт.
В първоначалния си вид Зала “България” се е състояла от голяма зала с 1470 места за публика (партер, два балкона и ложи) и със сцена за 100 души оркестър и 200 души хор, като е била оборудвана и с климатична инсталация. На сцената бил монтиран орган на фирмата “Зауер” от Франкфурт на Одер с 4 мануала, 72 регистъра и 6000 тръби. Въпреки че реално в България органът е познат още от средата на 19. век, инструментът в Зала “България” е първият (и най-голям до момента) концертен орган у нас.
Бомбардировката на 24 май 1944 година разрушава залата и унищожава органа и двата рояла. През 1949 година залата е възстановена и в нея концертира Царският Военен симфоничен оркестър, вече с новото си име – Софийска филхармония, ръководен от Саша Попов. По-късно – през 1974 година е монтиран и нов орган на немската фирма “Шуке”, а през 1978 година комплексът е обявен за архитектурен паметник на културата от национално значение.
