АТАНАС ХРАНОВ
Атанас Хранов работи в областта на пластичните изкуства и живописта, смесвайки органично жанровете. Характерни за автора материали са дърво, ръчна хартия, платно, бронз, сребро и полимерна мазилка върху метална конструкция.
Атанас Хранов е е роден на 11 октомври 1961 година в град Пловдив. Учи в Средно училище по изкуства, Котел. Завършва Художествената Академия в София, специалност „Дърворезба“ при проф. Антон Дончев.
Атанас Хранов има над 35 самостоятелни изложба в страната и чужбина.
– 1992, 1994, 1996, 1997, 1999 – изложби в Пловдив – галерия „Баня Старинна“, София – галерия на Френски културен институт, галерия „Досев“
– 2000 до 2016 година – изложби в София, Варна, Бургас, Пловдив, Хидра-Гърция, Люксембург, Мюнхен.
Атанас Хранов има участия и в колективни изложби в Малта, Германия, Белгия, Кувейт.
Осъществява съвместни проекти с поетите Веселин Сариев и Александър Секулов.
– 2001 – награда „Пловдив“ за изобразително изкуство
– 2004 – награда галерия „Дяков“, Пловдив
– 2007 – награда „Аметистова роза“ за високо авторско постижение на художник
– 2016 – награда живопис на биеналето „Приятели на морето, Бургас
Негови творби са притежание на Националната художествена галерия в София, на много други музеи в страната, както и на частни колекции в България и чужбина.
ИВАН СТРАТИЕВ
Иван Стратиев вече над тридесет години развива творческите си търсения в няколко основни посоки. Изкуството му е фигуративно, от реализъм към хиперреализъм и сюрреализъм до анахронизъм. Авторът определя стила си като „анахронизъм“, модерен стил от 80–те години на миналия век. Според Стратиев за да си анахронист, трябва да можеш да мислиш самостоятелно, като се базираш на вече утвърдени ценности в европейското изкуство, като стилове, техники, технологии и т.н.
Стратиев работи предимно маслена живопис, но обича акварела, рисунката, а също така и различните графични техники. Еротиката е специален дял в изкуството на Стратиев. Признава, че обича голото тяло и еротичните произведения. Смята, че еротиката е една от най-важните движещи сили за човека.
Иван Стратиев е роден през 1960 година в град Трън. През 1979 г. Завършва Художествената гимназия в София, а през 1984 – Великотърновския университет „Св.Св.Кирил и Методий“, факултет „Изобразително изкуство“, специалност „Графика“.
Участвал е в много групови изложби в страната и чужбина. Самостоятелните му изложби са над 40, пет от които във Виена и Прага, Лондон, Цюрих. Удостоен е с годишните награди на няколко български галерии, както и с приза „Златен звънец“- град Перник.
Без да търси сензация и без да робува на модните увлечения да измисля „свръх нови“ стилове и концепции, той успява да поддържа интереса на зрители и колекционери към своите произведения, като непрекъснато разширява и усъвършенства творческите си търсения.
НИКОЛАЙ АЛЕКСИЕВ
Николай Алексиев е роден на 9.04. 1953 година в град София. Завършва ХГ „Илия Петров“, София и ВИИИ „Николай Павлович“ НХА, София, илюстрация и оформление на книгата, 1979 год.
Николай Алексиев е доцент, катедра, „Книга и печатна графика“, дисциплина илюстрация.
Носител е на награда за принос в областта на българската илюстрация на името на Борис Ангелушев.
– награда в областта на графиката, рисунката и живописта.
Негови работи са притежание на НХА, СГХГ, галерии и частни колекции в страната.
Николай Алексиев прави самостоятелни изложби в България, Швейцария, Люксембург, Франция, САЩ, Гърция, Кипър и в други страни.
Негови картини се намират в частни колекции в цял свят.
ПЕТЪР МИЧЕВ
Изкуството на Петър Мичев не може да бъде поставено в калъп. Едно обаче е сигурно. Когато човек види негови картини безпогрешно ще ги различи. Хармония, взаимност, удовлетворение, спокойствие. Това е усещането, което изпитваш, когато ги гледаш. Усещане, за което всеки от нас жадува, но все ни се изплъзва в напрегнатото ежедневие.
На въпроса дали хармонията, която струи от картините му има място в реалния живот художникът отговаря, че хармонията е продиктувана от грешките на неговия живот. Човек се учи от грешките, а не от примерите и се стреми да стане по-добър, ама то не става от един стремеж, а от дела, т.е. създаване на картини, положителни емоции, давани на хора, които нямат такива. Както един френски театрален режисьор казва за него : „Ти не си никакъв художник. Ти си лечител на наранените от безчувствие човешки души“.
В биографията си той няма завършен университет или академия, макар, че три четири пъти започвал. „Ставаше ми скучно, първо учех в Черепиш 1973-1974 г. в Духовната академия“, връща лентата Петър Мичев – Педро.
И допълва „Не обичам учителите, на любов и на изкуство никой не може да те научи. Носиш ли ги в себе си, или ще ги отключиш или не“.
Петър Мичев е роден на 9 май 1955 година в град Плевен. Занимава се с рисуване от 15 годишен и е самобитен художник. Между 1974 и 1990 година развива артистичната си кариера основно в България. Светът го открива през 1990 година в Брюкселската галерия „Остър ъгъл“ където негови картини са изложени до тези на Салвадор Дали.
Живее 11 години във Франция и там работи с едни от престижните галерии.
Парижката критика го определя като „автентичен, мистичен и невъзможен за дефиниране.
Освен това живее и в Тампа, САЩ . Една от неговите творби „Мадона от Флорида“ пък е в музея на Сената и е избрана за пощенска марка – символ на щата.
ТЕОДОР ДУКОВ
Теодор Дуков е завършил дърворезба в Националната Художествена Академия в София. Работи професионално с дърво от 25 години. Автор е на над 40 скулптури и мебели от различни видове дървесина. Продуктът който той предлага е резултат от неговия опит и естетически разбирания.
Теодор Дуков реализира различни проекти, но при всички новости, които въвежда работите са характерни със своята зрялост и издигането му като автор в духовен план.
Един от проектите представлява композиция от портрети на неговото семейство. За него работата по тези произведения е нов етап. Съсредоточен върху това, да изобразява любимите си хора с изящество и естетика, която черпи от самите тях. В изпълнението на портретите използва експериментална техника – дигитален печат върху плитък релеф. За изработването на тази серия е вдъхновен от античното светоусещане като цяло, и по-конкретно от египетския и гръцкия плитък релеф.
Друг негов проект е ябълката, тя се появява преди 10 години като част от композицията „Масичка с ябълка“, която разработва за изложба на мебели в тогавашното ателие „Ателие Ботев“, в което участва заедно с други колеги. Поради възникналия интерес към ябълката започва да развива тази идея и да мисли за различни нейни варианти.. Така ябълката се оформя като самостоятелен продукт, който може да се вписва в различни композиции според вкуса и интериора на ценителите.
ГАЛЕРИЯ
Leave A Comment